Тодоровден

Знаете ли, че днес (19.03) е Черен петък? Но не този, в който магазините правят големи намаления, а този, в който според народните вярвания се разпускат всички болести. Това е най-опасният и лош ден от седмицата след Сирни Заговезни и затова не се похваща никаква домашна или полска работа. Денят е наричан още Шамотен петък и се почита и против болки в главата и за да не „шава акъло“.
А утре е Тодоровден, по народному наричан още Конски Великден, тъй като Св. Тодор се приема за митичен защитник на конете и техните собственици. Както знаем на този ден е разпространена практиката да се организират конни надбягвания, наричани кушия или домлè. Това е занимание отредено за мъжете. А знаем ли какво правят жените на този ден? Тудурица е и своеобразен празник в чест на младите булки. На този ден празнуват жените, които са се омъжили през зимата, за да имат по-скоро деца. Тогава е и първото им представяне в обществото и преминаването им в категорията на отдавна омъжените жени. До Тодоровден те нямат право да месят тесто и да пекат и раздават хляб. Едва след празника възрастните в семейството и рода започват да се обръщат към тях с невесто. В някои селища на този ден за първи път поставят цедилка на гърба на булката, което е намек, че тя вече трябва да роди първото си дете. В този ден стопанките и особено жените, които не са се отродили, задължително приготвят обреден хляб във формата на подкова или конче, който се раздава. Жените тичат с хляба по улицата, като всяка се стреми да бъде първа в раздаването, за да бъдат най-бързи нейните коне. Докато раздава, тя подскача, може да цвили и рита по подобие на кобилите, като това действие е символично пожелание да се ожребят кобилите.
Тези представи и практики свидетелстват, че в известен смисъл Св. Тодор се осмисля и почита като покровител на раждаемостта и плодовитостта. И това наистина е така, тъй като според традиционните народни представи светецът се свързва с отвъдния свят на мъртвите и прадедите, от които зависят валежите и плодородието.
Снимка:
– цедилка – с. Бохот; 30-те години на ХХ в.
– обреден хляб „конче“