Пролетен обичай – Кумичене, градКойнаре

На 5 април специалисти от отдел „Етнография” на Регионален исторически музей – Плевен гостуваха в град Койнаре, където станаха част от един от най-красивите пролетни обичаи – Кумичене.
Отразяването на празника е важна част от теренните етнографски изследвания, чиято цел е да поддържа знанията и съзнанието на обществото за традиции и културна идентичност и за ролята им в съвременния свят.
Кумиченето е народен обичай, който се изпълнява на Цветница от момичетата, които предния ден са лазарували.  След като са минали през храма и са взели своите върбови клонки, момичетата ги свиват на венчета. С тези венчета и обредните хлябове – „кукли“, които сами са си направили, лазарките отиват край близката реката. Там задачата им е да си изберат кумица. Всяка лазарка пуска свое вълнено конче (върбово венче, китка) и което излезе най-напред тази лазарка ставала кумица. След кумиченето, момите говеят – не говорят на кумицата до Великден. След ритуала всички отиват в дома на кумицата, където слагат обща трапеза. Привечер на Цветница на площада се играело за последен път лазарско хоро. Това е и първото сключено хоро след Великденските пости.