На 10 февруари църквата чества паметта на Св. Харалампий

На 10 февруари църквата чества паметта на Св. Харалампий, загинал мъченически през 198 г. за своята вяра. Според църковното предание мъчителите разкъсвали кожата му с железни нокти, но раните му зараствали чудотворно всяка нощ. Преди небесните ангели да вземат душата му на небето, старецът помолил Бога да дари телесно здраве и душевно спасение на всички човеци. Ето защо той се счита за един от светците лечители.
В традиционната култура на българите светецът, известен също като Хараламби или Аралан бей, заема почетно място. В народните представи светията е господар на болестите, главно на чумата. Според легендите Чумата се родила на Зимния Атанасовден (18 януари по нов стил) и започнала да мори човеците, докато Св. Харалампий не я уловил и я оковал във вериги. Ето защо в иконографската традиция той често е изобразяван как бие и мъчи Чумата в образа на дявол.
В миналото денят на Св. Харалампий, наричан още и Чуминден, се е почитал строго и всяка женска работа се забранявала, за да не се разсърди светецът и да освободи болестта. Единствената грижа на жените е да станат рано, да омесят и да опекат обреден хляб и три малки кравайчета. Докато се прави хлябът, някой от дома занася паничка с мед в църквата за освещаване. С него се мажат хлябовете, прекадяват се, и се раздават на три къщи за здраве на „лелята“ (чумата). Едно от медените кравайчета хвърлят на покрива на къщата – за чумата, второто дават на домашните животни, а третото изяждат децата. С осветения мед мажат челата на децата, за да не боледуват. От него запазват за лек през цялата година.
Всички тези приношения имат за цел да омилостивят различните болести, за чийто заповедник се смята Св. Харалампий. В народната традиция имената на болестите никога не се споменавали, наричали се най-често с различни умалителни имена: „сладки и медени“, „блага медана“, „цветето“ (шарка), „леля“ (чума), с цел постоянното им умилостивяване.
Празникът се тачи и от пчеларите, които приемат светеца за свой закрилник. В наши дни дружествата на пчеларите в редица български градове приемат 10 февруари за свой патронен празник.
Снимка: „Из фонда на музея“
Кърпа – гр. Тръстеник; дължина – 105 см; ширина – 43.5 см.
Паничка – с. Писарово; височина – 5.5 см; диаметър – 11.5 см.