ЕТНОГРАФИЯ
Експозицията на отдел „Етнография“ представя материалната и духовна култура на Плевен и селищата от Плевенска област
от долното течение на реките Искър, Вит и Осъм.
Колекция от пафти във фонда на РИМ– Плевен
Един от най-красивите елементи на народния костюм на българката несъмнено са пафтите. Тези метални токи за колан, които освен ролята на накит в женската носия, изпълняват и апотропейна (защитна) функция, се отличават с голямо разнообразие.
Колекцията от пафти във фонда на РИМ– Плевен надвишава 100 бр. Различни по материал, техника на изработване – лети, ковани, фигранни – те имат разнолика форма и орнаментика. По своята форма те биват правоъгълни, кръгли, мидообразни или с характерната форма на палмета със завити нагоре краища, т.нар. „херувимски крила”. Най-често срещани са флоралните (цветя, листа, клонки, гроздове) и зооморфните композиции (пауни, гълъби, двуглави птици, змии). Освен тях, на някои пафти могат да се видят евангелски или библейски сцени. Много от накитите са допълнително украсявани с апликации от седеф, рог или кост, с инкрустации на камъни и стъкло, както и с изящна филигранна обработка.
Тези изкусно изработени „бижута”, носещи в себе си много скрита символика, съхранили изяществото на народното творчество, вложено при изработката им и днес ни радват със своите причудливи форми, фина техника и майсторско изпълнение.
Традиционен бит и култура. Основни поминъци.
Експонатите представят традиционното жилище и интериор, основните поминъци на населението, народното облекло и обичаи от края на XIX и началото на XX в. Обществено-икономическото и културно издигане на българския народ, повишените му финансови възможности намират отражение в раздел „Градски бит“. Проследява се развитието на традиционното жилище и интериор чрез възстановки на: „Уземница“ – най-старият тип жилище по долното поречие на р. Дунав – XV-XIX в. и „Двуделно жилище“ от XIX в. с характерния домакински инвентар и отопление на помещенията. Чрез характерните оръдия на труда са представени основните поминъци на населението – земеделие, овцевъдство, лозарство и риболов. Обредни предмети и костюми илюстрират празниците свързани с тях.
Само в Северна България е познат обичаят „Герман“, показан в експозицията.
Традиционно народно облекло
Традиционното народно облекло е показано в колекции от празнични костюми и накити. Изработени ръчно, в домашни условия, те са със сложна и богата везбена украса – растителна, геометрична и зооморфна. Женското народно облекло е двупрестилчено и запазва своята старинност до началото на ХХ в. То се състои от: риза, предна и задна престилка. Особено красиво е забраждането на главата с „Кайца“, представляващо старинна шапка, която отразява семейното положение на жената. Сребърните накити допълват пищността на костюма. Мъжкото народно облекло е белодрешно, със запазени старинни елементи до началото на ХХ в., и се състои от: риза, димии (гащи), пояс и калпак. В началото на ХХ в., в резултат на миграционни процеси то потъмнява и в по-голямата част на района преминава в чернодрешно: риза, потури (гащи), пояс и калпак.
Градски бит
Зала „Градски бит“ представя бита и културата на формиращата се буржоазия от средата на XIX и началото на ХХ в. Представени са официални и ежедневни дамски и мъжки облекла, аксесоарите към тях (шапки, ръкавици, чанти, чадъри) и интериор на гостна. Великолепните и изящни предмети за домакинството – сребърни прибори, бомбониери, фруктиери, свещници, сервизи от фин порцелан, в повечето случаи внос от Виена, Будапеща, Париж и други европейски градове, са показател за повишеното самочувствие на плевенчани през Възраждането, пряк резултат от влиянието на европейската битова култура и мода.
