Димум
На дунавския бряг в Белене (на 60 км североизточно от град Плевен) е построен античен кастел, крайпътна и митническа станция Димум. Намира се на територията на съвременния град, в неговите северни части.
Разкрити са сектори от укрепителната система (вкл. крепостни стени с прилежащи охранителни кули) и монументална сграда в центъра на кастела.
История на проучването:
– спасителни разкопки – 80-те години на ХХ век;
– редовни археологически проучвания – 2007 – 2018 г. доц. д-р Г. Кабакчиева и С. Лазарова.
Улпия Ескус
На около 50 км северозападно от Плевен, при днешното село Гиген се намира Колония Улпия Ескус – един от най-големите и значими антични градове на Долен Дунав. Основан е в средата на I-ви век върху останките от лагера на V Македонски легион при устието на р. Искър.
Разкрити са големи площи по цялата територия на римския град, които дават информация за топографията, градоустройството, укрепителната система, архитектурата и бита. Проследено е развитието на Улпия Ескус от легионен лагер до прерастването му в типичен римски град със своите характерни особености и фази на развитие. Разкрити и проучени са: централната част на Колонията – Форума и прилежащата територия с храмове, обществени и частни сгради, обществени бани, магазини, части от уличната и укрепителната система.
История на проучването:
– 1904-1905 г. В. Добруски;
– 1941-1943 г. А. Фрова;
– 1947-1970 г./ 1970-1990 г. проф. Т. Иванов;
– 1990 – 2018 г. доц. д-р Г. Кабакчиева.
Ад Путеа
АРХЕОЛОГИЧЕСКО НАБЛЮДЕНИЕ
Обект: „Консервация, частична реставрация и социализация на римска крайпътна станция Ad Putea – I етап”,
м. „Градището”/„Царевец”, с. Рибен, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ПИ №000100.
Научен ръководител: Вл. Найденов, РИМ – Плевен
На 25 км северозападно от град Плевен, в землището на село Рибен, община Долна Митрополия се намира античното укрепено селище Ад Путеа. То лежи на един от главните римски пътища „Виа Траяна“, свързващ Улпия Ескус и Филипополис.
Разкрити са част от укрепителната система, жилищни и стопански постройки.
Проучени са две кули, жилищни сгради (едната с хипокауст) и стопански постройки, работилници. Изяснява се информацията за хронологията, топографията, укрепителната система и планировката на кастела.
История на проучването:
2013-1017 г. П. Бънов, доц. д-р С. Торбатов и С. Лазарова.
Сторгозия
На 4 км южно от Плевен – в местността „Кайлъка”, се намира късноантичната крепост Сторгозия. Създадена в средата на І век римска пътна станция (на територията на днешния град), наследява името на тракийското селище. През късноантичния и ранновизантийски период (ІV – VІ в.), Сторгозия прераства в силно укрепено селище.
Разкрити са площи от територията на крепостта, които дават информация за топографията, укрепителната система и архитектурата. Проучена е укрепителната система – крепостна стена, заедно с прилежащите и порти и кули, раннохристиянска базилика и склад за зърнени храни (хореум).
История на проучването:
– 1903-1915 г. Ю. Кантарджиев и К. Вълев;
– 1960-1964 г. проф. Ст. Ваклинов;
– 1970-1986 г. Т. Ковачева.
Бреница
Праисторическото селище Бреница – „Кременитата могила“ се намира на 8,5 км североизточно от с. Бреница, на 5 км южно от с. Долни Луковит, на 11,5 км северозападно от гр. Кнежа, обл. Плевен и на 850 м северозападно от един от меандрите на р. Искър. Разположено е върху първата незаливна тераса на левия бряг на реката и заема площ от 2 хка.
Обектът е със световен принос и значение в археологическата наука, познат в научната литература като „култура Бреница”. Датира от V хилядолетие пр. Хр. – началото на каменно-медната епоха, която е в основата на зараждане на цивилизацията в Балкански и Европейски план.
При проучванията са установени шест праисторически селища, съществували последователно на едно и също място. Намерени са голям брой оръдия на труда от кремък, камък, кост и рога на различни животни, а също така и много глинени съдове и предмети на религиозния култ. Върху някои от керамичните съдове са врязани символични знаци и пиктограми, които представляват наченките на най-древната писменост в Европа.
История на проучването:
От 1974 до 1979 г. Богдан Николов извършва археологически разкопки в южния край на обекта на площ от 1400 кв.м. Установено е, че културният пласт е 2,20 м и се състои от шест строителни хоризонта.
През 2000 и 2001 г. локални археологически проучвания провеждат Георги Ганецовски от РИМ – Враца и Евгения Найденова от ИМ – Оряхово на площ от 36 кв.м. в централната част и в югозападната периферия. Проучванията потвърждават наблюденията на Б. Николов, установявайки наличието на шест строителни хоризонта
През 2023 г. в западната част на обекта са проведени геофизични проучвания на площ от 13,8 дка под ръководството на д-р Володя Попов. Резултатите показват наличие на неизвестни досега сгради и съоръжения.
През 2024 г. са проведени проучвания на площ от 120 кв.м под ръководството на д-р Володя Попов. Резултатите позволяват да се направи заключение за наличието на многослоен обект със сложна стратиграфия.
Публикации:
Николов, Богдан. Селище от късния неолит при с. Бреница, Врачански окръг – Археология, 1986, 4, стр. 5-17
Николов, Богдан. Периодизация на неолитните култури в Северна България от Янтра до Тимок. — Изв. музеите в Северозападна България, т. 18, 1992, с. 19–21
Николов, Богдан. От Искъра до Огоста. София, 1996, 35 – 39
Найденова, Е., Г. Ганецовски. Сондажно проучване на праисторическо селище Бреница-Кременитата могила през 2000 г. Научна конференция — 100 години Петър Детев „Праисторически култури в басейна на р. Марица и връзките му със съседни райони“ . Годишник на Регионален археологически музей – Пловдив. Том IX/1, 74 – 95
Найденова, Е., Г. Ганецовски. Сондажно проучване на праисторическо селище Кременитата могила при с. Бреница, Врачанско, през 2001 г., Археологически Открития и Разкопки за 2001 г., София, 2002, 30
Nikolov, В. Developpement du Chalcolithique en Bulgarie de l’Ouest et du Nord-Ouest. Studia Praehistorica, 1978, 1–2, p. 123
Попов, Володя, Ив. Вайсов. Недеструктивно геофизично проучване на многослойно селище Бреница, обш. Кнежа, обл. Плевен. Археологически Открития и Разкопки за 2023 г., София, 2024 /под печат/
Некропол от къснобронзовата епоха в с. Върбица
Некрополът се намира в северния край на селото и попада в проучвателна траншея за каолинова глина, като по време на изкопните работи една значителна част от обекта е била унищожена. Локализиран е по време на теренни проучвания през 2022г. На терен бе регистрирано наличието на археологически материал принадлежащ най-общо към бронзовата епоха. През 2023г при повторно посещаване на обекта бе открит цял керамичен съд, който типологично постави обекта в периода 14-12 век пр. н.е. и част от голяма културна група Зимнича-Пловдив-Черковна. Откритата находка беше предпоставка за започване на спасително проучване в застрашеният участък.
Спасителните разкопки се осъществиха през есента на 2024г, като по време на тях бяха открити два гроба. Един на възрастен индивид на около 40 години от женски пол и един скелет на 4-5 годишно дете.
Най-близки паралели на археологическият материал от с. Върбица има в некропола до гр. Черковна, Румъния, който е проучен през 60-те години. Там са открити 50 гроба, чийто характеристики съвпадат с тези от некропола в с. Върбица.
Разкопките на обектите около с. Върбица са едни от малкото в централна северна България, които засягат проблематиката с края на бронзовата епоха и резултатите от бъдещите проучвания ще допринесат за допълване на оскъдната информация за този период от човешкото развитие в централна северна България, както и културните връзки на хората от двете страни на река Дунав.
Праисторически обект„Голо бърдо”,с.Градище
На 50 км източно от Плевен, в землищата на селата Градище и Асеновци, общ. Левски, върху една от десните тераси на р. Осъм, на площ от около 150 dka е разположен праисторически обект „Голо бърдо”. На това място, във връзка с изграждане разширението на северната газопреносна мрежа на „Булгаргрансгаз“ ЕОД, са открити и частично проучени през 2019 и 2020 год. няколко селища от открит тип с хоризонтална стратиграфия, отнасящи се към периодите на късния неолит и ранния халколит. Всяко едно от тях има специфични особености, изразяващи се в предпочитаните строителни прийоми и изграждане на селищната инфраструктура. По време на проучванията е регистриран изключително богат ансамбъл от разнообразни предмети на материалната култура. Наред с каменните, кремъчните и костните оръдия на труда, в селището се откриват и предмети, свързани с духовния мироглед на населението – антропоморфни и зооморфни глинени фигурки, култови масички и миниатюрни съдчета.
История на проучването:
2019 г.
- Етап 1: д-р Володя Попов, Христина Маркова
- Етап 2: д-р Володя Попов, Христина Маркова, Драгомир Марков
- Етап 3: д-р Володя Попов, Иван Вайсов, Габриела Джурковска
2020 г.
- Етап 4: д-р Володя Попов, д-р Вивиана Митева, Петя Ангелова
Публикации:
ЕВЛОГИЕВ, Йордан, ВАЙСОВ, Иван, ПОПОВ, Володя. Неоенеолитно селище „Голо бърдо“ (геология, геоморфология и14С датиране). – Мизия от древността до днес, Том III, 2022, с. 9 – 57
МАРКОВА, Христина. Предмети от твърда животинска материя от неолитното селище „Голо бърдо“ до село Градище (предварително съобщение). – Мизия от древността до днес, Том II, 2020, с. 24-37
ПОПОВ, Володя, ВАЙСОВ, Иван, ЕВЛОГИЕВ, Йордан, МАРКОВА, Христина, МАРКОВ, Драгомир, ДЖУРКОВСКА, Габриела. Неоенеолитно селище Голо бърдо. – Археологически открития и разкопки през 2019 г., Книга I, 2020, с. 250 – 255;
ПОПОВ, Володя и кол. (Петя АНГЕЛОВА, Тинка КРЪСТЕВА, Клавдия ХРИСТОВА). Предварителни резултати от проучването на археологически обект при с. Градище. – Мизия,
ПОПОВ, Володя, АНГЕЛОВА, Петя. Нео-енеолитно селище Голо бърдо. – Археологически открития и разкопки през 2020 г., Книга I, 2021, с. 212 – 215. от древността до днес, том II, В. Търново 2020, 9–23
VAJSOV, Ivan, POPOV, Volodya., EVLOGIEV, Yordan, MARKOVA, Hristina., MARKOV, Dragomir., DZHURKOVSKA, Gabriela. Site A5/4007, Near Gradishte and Asenovtsi, Levski Municipality. – In: Hristo Popov (ed.), Stream Through Time. Rescue Archaeological Investigations Along the Expansion of the Gas Transmission Infrastructure of Bulgartransgaz EAD. National Archaeological Museum Caralogues, Supplementum I. Sofia 2020, 265–280
МАРКОВ, Драгомир и Христина Маркова. Неолитни костни върхове за копия и стрели от „Голо Бърдо“. – Музеи и културно наследство – исторически и съвременни измерения, Сборник с доклади от научна конференция, по случай 120 години от началото на музейното дело в град Плевен, 25 – 26 май 2023, Плевен, 2024, с. 21 – 34
ПОПОВ, Володя и колектив. Нео-енеолитно селище „Голо бърдо“. Мизия от древността до днес. Том IV, 2024, с. 9 – 50
м. „Парчелъка”, землището на гр. Левски
Обектът е разположен на 2,5 км югоизточно от града, в близост до старото корито на р. Осъм при надморска височина от 65 м. Теренът е с лек наклон на юг.На площ от около 100 дка на терена се наблюдава средна (на места – висока) концентрация на фрагменти строителна и битова керамика от античния и късноантичния период.
Разкопките осъществи екип от РИМ – Плевен: Владимир Найденов – научен ръководител, Мартин Дяков – заместник научен ръководител и Тинка Кръстева. Научен консултант е проф. д-р Сергей Торбатов (НАИМ – БАН).
Финансирането е от бюджетите на Община Левски и РИМ – Плевен. Проучването се проведе в периода 09.09. – 29.09. 2024 г. в рамките на 17 работни дни.
Сектор III е разположен в обработваема земеделска площ. При работата са регистрирани три археологически структури(в едната – депонирана варовикова ара), вероятно свързани с култовата практика през античният период.
В резултат на проучването се получи информация за стратиграфията и планировката на обекта в неговия централен/южен участък. Проследени бяха напластяванията в дълбочина и беше събран подемен материал (предмети на бита и култа, битова керамика и монети), който да даде възможност за прецизиране на хронологията.
Като вероятна хронологична рамка на проучената площ, може да посочим периода II – III век.
Никополска крепост
Никополската крепост придобила популярност още като Шишманова или Калето е разположена на естествено защитено плато в северозападната част на съвременния град, в близост до р. Дунав. Площ ѝ е около 36 дка, а в северна посока две успоредни крепостни стени (т. нар. мустаци) са достигали до укрепеното пристанище, а на отсрещния бряг е разположена синхронната малка крепост Холъвник. Тази солидна защита и важната позиция на града са причината в избора на цар Иван Шишман (1371-1395) да резидира в Никополската крепост през последните години на неговото управление. Важната роля на града се запазва и след османското завоевание, когато той е превърнат в център на санджак. Тогава защитата на града е подсилена, а по-късно е изградено и огромно турско землено укрепление на запад.
Археологическите проучвания на крепостта започват през 1967 г. и с прекъсвания продължават до 1990 г., а от 2021 г. по инициатива на Община Никопол и РИМ–Плевен разкопките са подновени. Благодарение на тях до сега са открили участъци от три крепостни стени и шест кули използвани през поне три периода.