Археологически проучвания, три крепостни стени, консервация иреставрация. Антична и средновековна крепост Никопол се издига на висок хълм със стръмни склонове, особено на север към река Дунав, разположен в северозападния край на града, достъпен единствено от запад, където тясна шийка свързва хълма с крайдунавските височини. Част е от укрепителен възел, състоящ се от три крепости към гр. Никопол, плюс крепостта при село Черковица. Късната унгарска хроника „Писание заделата на унгарците“ (Scriptores rerum Hungaricarum) отнася основаването на Никопол към 629 г. и го свързва с победата на император Ираклий над персите. Най-ранния известен извор, който споменава крайдунавския Никопол е Българския апокрифен летопис от ХІ в. Данните и от двата извора обаче са със съмнителна достоверност. Но все пак споменаването на града в българския извор и намерените византийски монети от ХІ-ХІІ в. показват, че към този период селището вече е съществувало. Крепостните стени,преустройвани през османската епоха, в основната си част са били изградени през ХI в. Крепостта е с размери 350 х 250 м. При проведени разкопки е установено, че укрепителната система се състои от триконцентрични крепостни стени. Построени са от камъни, споени с бял хоросан с баластра. Фугите са добре измазани. Емплектонът е от дребниломени камъни, обилно залети с хоросан. Портите са били с двукрили врати и надвратни кули. Пред западната стена е имало ров. Западната порта е разполагала и с падащ мост построен над рова. На север от града, на ниския бряг в подножието на хълма, се намира пристанището на града. То представлява значително по-малко укрепление със запазени останки от две успоредни стени, които са я ограждали от изток и запад (диатейхизми), започващи от склона на хълма и спускащи се към Дунав. Източната стена е с дебелина 2,60 м, запазена дължина 5 м и запазена височина до 6 м.Западната диатейхизма е с ширина до 2,20 м. Градежът на тези стени е напълно идентичен с този на крепостта на хълма. Историческите извори ни съобщават, че пристанището на Никопол е разполагало с три много здрави кръгли кули, насочени към Дунав. Единствената порта се е намирала наизточната страна т.е. към града. Откъм реката крепостта завършвала с дървена ограда. По време на Второто българско царство Никопол се споменава за първи път едва в средата на ХIV в. Но той е бил вече голяма крепост, защото тук цар Иван Александър приел пратеник на венецианския дож. Баязид завладва града на 3 юни 1395 г. като през османския период Никопол е бил една от главните османски крепости на Дунава с име Нийболу. Крепостта е около 8-9 пъти по-голяма от средновековната. Обхващала е старите крепости и цялото плато. Северната ѝстена към Дунава е дълга около 960 м и е права; южната около 1300 м и е начупена; западната приблизително 410 м, като има външен ъгъл в средата; а източната е 160 м. На всеки 170-200 м са разположени бастиони. През 1810г. Никополската крепост е завладяна от русите, които при изтеглянето си отграда я взривяват по нареждане на маршал Кутузов. През 2021, 2022 и 2023г. са проведени археологически проучвания с научен ръководител Венко Иванов.