НОВА ИСТОРИЯ
Експозицията на отдел „Нова и най-нова история“ представя историческото и културно развитие на град Плевен непосредствено след Освобождението на България от османско владичество до наши дни.
Експозицията на отдел „Нова и най-нова история“ представя историческото и културно развитие на град Плевен непосредствено след Освобождението на България от османско владичество до наши дни.
След Освобождението на България през 1878 г. Плевен се утвърждава като важен административен, стопански и духовен център. Представените панорамни изгледи показват настъпилите архитектурни промени в облика му, благоустрояването на града, характеризиращо се с подчертано европейско влияние и вкус. В атмосферата на града от онова време въвежда възстановката на част от търговска уличка с автентични фасади на магазинчета и работилници; старият уличен фенер; латерната от края на ХIХ в., уреденият битов домашен кът с хармониум, закупен от Германия, грамофон от Лондон, печка „Kalan“ от Австрия, от модерните градски костюми, перална машина и фотоапарат „Boss“, внесени от САЩ и др.
Тук посетители и гости на града се пренасят в света на шапкарница „Трансвал”, която ще ги посрещне със своя майстор – крояч, заседнал крак под ляво коляно, шиещ атрибут за нечия премяна. Улисан в своята работа ще поспре и ще ви предложи кастор и кадифе по виенски и букурещки модели, или ще ви покаже своя избор на Виенски и Парижки най-последни модели капели, с които ще задоволи и най-изтънчения вкус.
Магазин „Трапезица” ще ги приветства с най – различни видове манифактурни стоки – всичко хубаво и фино, което един купувач може да пожелае. От неговите витрини кокетно надничат с мерак наредени, луксозни сервизи от китайски и костен порцелан присъщи за плевенските салонни приеми.
От магазинчето, погледът на посетителя се плъзва към жилищно-търговската сграда на семейство Влахови, която свидетелства, че пътят на България към Европа е тръгнал от архитектурата.
Машинна фабрика Капанов и СИЕ ги пренася в сънливата тишина на града, нарушавана от чуковете на работниците, където всеки може да надникне в света на плевенската индустрия.
Войните от 1885, 1912-13, 1915-18 г. са израз и продължение на борбата на българския народ за териториална цялост и национално единение. В тях участва и IV пехотен Плевенски полк, сформиран през 1884 г. Неговите войни храбро се сражават в решаващи боеве и оставят кости при Сливница (1885), при Чаталджа и Одрин (1912-13), при Дрянова глава и Дойранското езеро (1915-18). Стратегията, приложена от командващият IХ пехотна Плевенска дивизия генерал Владимир Вазов при Дойранската операция (15-18.09.1918 г.), се изучава в Европа, САЩ, Япония. Тази упорита и героична защита за честта и бъдещето на България получава в знак на признание заслуженото име „Дойранска епопея“. Големи фотоси със снимки от фронтовите позиции, трофеи, карти, литографии, оръжие, знамена, отличия показват бойните успехи и героизма на воините. Особено ценни са знамето на Никополската доброволческа дружина от 1885 г., орденът „За спасяване на знаме“ на полк. Шишков, личните вещи и портретът на ген. Вазов. Интерес представлява и колекцията „Войнишко творчество“ – предмети, изработени от гилзи на куршуми и снаряди.
Експозицията „Културен живот на Плевен от Освобождението до наши дни” представя развитието и утвърждаването на Плевен като духовен център, ролята и приноса му в националната култура. Богат снимков и документален материал разкрива значението на читалище „Съгласие“ като център на културния живот в града, на чиято сцена се раждат театъра, операта, симфоничния оркестър, литературния кръжок. Подчертан е приноса на неговите библиотечни дейци Петър Ненков и Иван Данов за поставяне библиотечното дело в страната на научна основа. Портрети и издания на писатели, поети, преводачи, издатели и редактори илюстрират творческия потенциал на плевенската интелигенция и значителната книгоиздателска дейност в града. Експонати от първата археологическа сбирка на създаденото през 1903 г. археологическо дружество ни връща към началото на музейното дело в града. Музикални инструменти и снимки от началото на ХХ век илюстрират зараждането и развитието на оркестровото и хорово дело, на музикално-сценичното изкуство в Плевен и приноса на Хараламби Гарибов, основател на фолклорните ансамбли за песни и танци в страната.
Със снимки, сценографски проекти, макети, сценични костюми, отличия са представени развитието на художествената самодейност, израстването на самодейните в професионални състави, постиженията на Държавния симфоничен оркестър и Народната опера „Христо Бръмбаров”, на Драматично-куклен театър „Иван Радоев”, Северняшкия ансамбъл и Общинския духов оркестър, приноса им в националната култура.
Централно място е отделено на оперните певци с международна известност, гордост за Плевен и България – Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Катя Попова, Асен Селимски. Отдадено е дължимото на първата наша попзвезда с международна известност и с принос в българската и европейска музикална култура – Емил Димитров.
Художествени произведения на основателите на плевенската група на художниците, творци с национална значимост – Ангел Спасов, Сидония Атанасова, Никола Златев, Дило Дилов, Христо Бояджиев, Тома Трифоновски, Илия Милков, Николай Дабов, Светлин Русев и др. представят мястото й в културния живот на Плевен и страната.