Експозицията на отдел „История на България XV – XIX в.” представя както спецификата на Плевенската възрожденска история, така и неделимостта й от развитието на общонационалните процеси през първите векове на османското владичество и епохата на Българското възраждане. Град Плевен има свой принос със създаване на първото в страната светско девическо училище и първия в страната местен революционен комитет.
През османското владичество – време на политическо безправие, социален гнет, етнически и архитектурни промени се раждат първите прояви на пасивна и въоръжена самозащита. Устоявайки на асимилаторския натиск, населението в плевенския край съхранява родния език, вярата и традициите.
Почти всички експонирани икони, дърворезби, църковна утвар и богослужебни книги в зала „Духовни реликви” са дарения. Преобладават творби с висока художествена стойност от Тревненската живописна школа на неизвестни автори и иконописци от Венковски, Витановски и Захариевски родове. Една от най-изящните и най-рано датирани икони е тази на св. Николай, рисувана от Христо Агности през 1834 г. с надписи на гръцки език. Впечатляващи са и двете икони на Николай Павлович от 1872 г. – „Св. преп. Параскева и „Въздвижение на Честния кръст”.
Експозиция “Духовни реликви” е създадена на базата на едноименна изложба, презентирана през 2010 г. в РИМ – Русе.
Видео от откриването на изложба “Духовни реликви”
През 30-те – 70-те години на XIX в. Плевен е важен стопански център в земите на север от Балкана. Издига се обществено-политическата роля на занаятчиите, обединени в 21 еснафски сдружения. Формира се търговско-занаятчийска чаршия. Определяща за икономическото развитие е търговията със зърнени храни и едър рогат добитък. През 1842 г. се създава известния в цялата Османска империя „Сър пазар“. Създават се първите търговски сдружения. Плевенските търговци излизат на пазарите в Европа и цялата империя.
В духовните промени на българите през XIX в. гр. Плевен заема водещо място. През 1840 г. тук се създава първото в страната светско девическо училище от Анастасия Димитрова. През 1825 г. в града има обществено мъжко училище, развито през 1841 г. във взаимно. През 1849 г. видният възрожденски учител и книжовник Емануил Васкидович основава мъжкото класно училище. Културният подем на града е свързан и с възникване на неделно училище, женско дружество и читалище. Плевенчани взимат участие във всички етапи на църковно-националната борба и на 3 април 1861 г. официално се отричат от Цариградската патриаршия.
Плевенчани участват активно във всички етапи на национално-освободителната борба. През 1867 г. писар в четата на Филип Тотю е Костаки Хаджипаков, осъден и обесен в Русе. Васил Ганчев-Войводата е революционер с национално значение, организатор на чети през 60-те години на XIX в., един от главните участници в подготовката на въстание през пролетта и лятото на 1869 г., диарбекирски заточеник. Данаил Попов – деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те – 70-те години на XIX в., един от най-близките съратници на Васил Левски. С негова препоръка през 1869 г. Апостолът създава в град Плевен първия в страната местен революционен комитет – начало на изграждането на Вътрешната революционна организация.
Плевенски революционен комитет
Основатели:
1. Васил Левски
2. Никола Горанов
3. Тодор Хинков
4. Христаки Домусчиев
5. Христо Пиронков
6. Атанас Костов
7. Анастас Попхинов
8. Иван Хаджипаков
9. Симеон Коцов
10. Ангел Мръвков
11. Йочо Михалчев
12. Парашкева Хаджидимитров
