Българите във войните за национално освобождение и обединение 1876 – 1919 г.
Доклади и съобщения от национална научна конференция, проведена на 20-21 септември 2007 г. в Плевен
РЕЗЮМЕ
В сборника “Българите във войните за национално освобождение и обединение 1876 – 1919 г.” са включени общо 57 доклада и съобщения, които бяха изнесени на проведената на 20 и 21 септември 2007 г. в Регионален исторически музей – Плевен национална научна конференция. Това определя изключително представителното участие на широк кръг от учени и специалисти от Българската академия на науките и институтите към нея, университетите, архивите и музеите в страната, изследванията на които в сборника са обединени в няколко тематични групи.
При съставянето на сборника изследванията са подредени основно по програмата на научната конференцията, но се наложиха и някои промени с оглед на хронологичния обхват и тематика на представените работи.
Включените в сборника материали, съвсем естествено, не са равностойни нито по обем, нито по значимост, нито пък авторите са единни в застъпените тези и виждания по определени въпроси от участието на българите във войните за национално освобождение и обединение. Редица от докладите са посветени на недостатъчно изяснени въпроси за определени събития, организации и личности, свързани политическата и военната ни история като се прави опит за преоценка на дейността и ролята им, в други се въвеждат в научен оборот нови извори, съобщава се и за неизвестни досега българи, посветили се на каузата за свободна, независима и целокупна България.
Като цяло, в значителна част от изследванията, е налице една положителна тенденция, изразяваща се в подчертано освободено от предубеденост и обогатено с нови идеи и подходи мислене, в разширяване обхвата на изследователските търсения, насочени към недостатъчно разработени теми, към издирване на нови документи и обогатяване на изворовата база.
Предвид на всичко това сме убедени, че публикуването на докладите и съобщенията от научната конференция в настоящия сборник ще допринесе за по-пълното и задълбочено изясняване на значителен кръг от въпроси, свързани с голямата и актуална тема за неосъществения национален идеал, в името на който всеотдайно работиха истински български патриоти – революционни дейци, политици и военни от две поколения, а десетки хиляди българи проляха кръвта си.
СЪДЪРЖАНИЕ
- Михаил Грънчаров. Предговор
- Чл.-кор. д.и.н. Георги Марков. Встъпителни думи
- Илия Тодев. Васил Левски – радетел за общобългарски националноосвободителен фронт
- Елена Хаджиниколова. Договорът на БРЦК В Букурещ с Обединена Омладина Сръбска от 30 юни 1871 г. – фактор за българското участие в Сръбско-турската война 1876 г.
- Десислава Андреева. Цариградският периодичен печат на българите през 70те години на XIX век: практики на оцеляването
- Иван Стоянов. Руски и други чужди проекти за възстановяване на българската държавност в навечерието на Освобождението
- Константин Косев. Освободителната война – война по неволя
- Димитър Зафиров. Опитът на Руско-турската война 1877-1878 г. в овладяването и отбраната на Плевенската крепост
- Слави Тодоров. Българите в борба за еманципация през 70-те години на XIX век според едно съвременно френско издание
- Мария Кирова. Щрихи към портрета на апостола войвода Стоил Иванов Вучков
- Архимандрит Павел Стефанов. Приносът на Троянския манастир към Освобождението на България
- Павлина Владева. Град Габрово – град военна болница на Освободителната война 1877-1878 г.
- Мирослав Тошев. Документи за дейността на капитан Райчо Николов в Омуртагския край през 1878 г.
- Ивайло Марков. Първи стъпки на градския общински съвет в Бургас след Освобождението 1878 г.
- Веселина Антонова. Филип Симидов – редактор на списание „Поборник-опълченец“
- Румен Липчев. Въпросът за Силистра и Добруджа през Берлинския конгрес (1878) до Посланическата конференция в Петербург (март- април 1913 г.)
- Елена Янева-Александрова. Участието на български духовници в освободителните борби на Македония (1878-1903 г.)
- Марияна Ибришимова-Петрова. Съединението или как оцелява нацията
- Атанас Шопов. Българската екзархия и Съединението
- Румяна Кацарова. Димитър Тончев и Съединението 1885 г.
- Тихомир Тонков. Майор Константин (Коста) Атанасов Паница, Комитетите „Единство“, „Искра“ и българското обединение
- Даниела Цонева. Габровската държавна мъжка гимназия и Доброволческото движение през 1885 г.
- Георги Радославов. Трънско-Врабчанската позиция по време на Сръбско-българската война 1885 г.
- Марио Цветков. Иван Гарванов в спомените на своите съвременници като учител в Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“
- Ирена Узунова. Габровецът Христо Басмаджиев – един живот, отдаден за нова България
- Нели Кожухарова. Крушевският войвода Иван Джонев (Ванчо Джонето) и неговият архив
- Миглена Петкова. Поручик Любомир Стоенчев – участник в борбите за национална независимост
- Румяна Симеонова. Македоно-одринското дружество в град Тутракан (1900-1903)
- Мариана Русева. Генерал-лейтенант Никифор Никифоров – военен деец, общественик и човек
- Елена Христова Чалгънова. Участието на капитан Владимир Николов Каназирев в Балканските войни (1912-1913)
- Добрина Берова. „Ний ямболци сме с дивна мощ“
- Илия К. Стефанов. Участието на 27-и пехотен Чепински полк в Балканските войни (1912-1913)
- Уляна Даракчийска-Георгиева, Йордан Герасимов. Участието на населението от регион Монтана в Балканските войни
- Данка Георгиева. Градското общинско управление в Айтос по време на Балканските войни
- Пепа Коскина. 23-и пехотен Шипченски полк в Балканските войни
- Даниел Руменов. Спомените на Кузман Димитров Манятски за участието му в движенията и войните за национално обединение
- Стела Димитрова. Дневник на Гиньо Писков от 1913 година
- Красимир Петров. Дневник на Костадин Младенов от Балканската война
- Йорданка Янчева. Дневниците на майор Константин Живков за Балканската война (1912-1913)
- Николай Проданов. Из историята на нормативната обезпеченост на националната сигурност
- Диана Вачева. Главнокомандващият на действащата армия ген. Никола Жеков и българо-германският спор за управлението на Северна Добруджа 1916-1918 г.
- Детелина Пенчева. Първата световна война (1915-1918), отразена в спомените на генерал Сава Савов
- Марияна Филипова. Ген. М. Куцаров – За честта и славата на Отечеството
- Стефан Шивачев, Рада Банялиева. Полковник Борис Дрангов (1872-1917) като част от историята и съвременния ден на България
- Ганко Бенчев. Поручик Иван Банчев Беневреков от 34-и пехотен Троянски полк – пълен кавалер на „Кръст за храброст“
- Мануш Петков Христов. Организация и дейности по отбраната на град София и важни военни обекти срещу въздушни нападения през Първата световна война (1915-1918)
- Гена Стоянова, Анета Маринова. Героични прояви на български военни летци през Първата световна война (1915-1918)
- Марко Златев. Героични прояви на младши офицери в бойни действия с разузнавателна цел през Първата световна война
- Магдалена Жечева. Митрополит Симеон Варненски и Преславски за съдбата и освобождението на Македония
- Калчо К. Калчев. Главнокомандващият на османската армия Енвер паша – на инспекция в Добруджа и Македония (1916 г.)
- Иван Петров. Македонският фронт в края на войната през 1918 година
- Елена Бугарчева. Живот в неизвестност. Съдбата на българите от Западните покрайнини (1918-1919)
- Росица Стоянова. Да дариш надежда. Българската общественост в помощ на бежанците
- Димитър Л. Тюлеков. Днешният македонизъм между миналото и бъдещето
- Стоян Германов. Македонският въпрос на границата между две столетия
