Археология

Експозицията на отдел „Археология“ показва историческото развитие на територията на Плевенска област
за времето от 50 – 45 хил. години преди Хр. до края на XIV в. след Хр.

Съкровища Праистория Античност Българско средновековие

Сребърно съкровище от село Бохот

Открито е през 1929 г. при копане в двор на селото. Деветте сребърни купи са били сложени в бронзовата ситула и заровени в земята.

Уникално е поради факта, че в древността е рядкост събирането на съкровище от еднакви съдове. Единственото изцяло запазено от този вид. Според простата украсата на устието и дъното купите се разделят на три групи, което показва, че е натрупано постепенно.

Характерната за късноеленистическата епоха конична форма се налага след ІІІ в. пр. Хр. и е заимствана от широко разпространените в егейския свят керамични купички, известни с названието “мегарски чаши”. Торевтиката от ІІІ – І в. пр. Хр. е по-бедна като материал, форми и сюжети. Естетическия ефект се създава от простотата на формите и блясъка на среброто.

Съкровището датира от края на ІІ и началото на І в. пр. Хр.

Антична бронзова пластика

Статуетка на Венера с огледало; с. Садовец, ІІ – ІІІ в. 1

Статуетка на Аполон; с. Гиген (Улпия Ескус), ІІ – ІІІ в. 9

Статуетка на Венера; с. Тотлебен, ІІ – ІІІ в. 8

Статуетка на Хермес; Неизвестно местонамиране (вероятно Сторгозия, Плевен), ІІ – ІІІ в. 11

Статуетка на Минерва; с. Гиген (Улпия Ескус), ІІ – ІІІ в. 12

Статуетка на Фортуна-Изида; с. Гиген (Улпия Ескус) ІІ – ІІІ в. 14

Статуетка на Херакъл; гр. Плевен (Сторгозия), ІІ – ІІІ в. 15

Балсамарий – мече; с. Хлевене, Ловешко, ІІІ в. 27

Балсамарий – бюст на мъж; гр. Левски, ІІ – ІV в. 28

Праистория

Представено е развитието и постиженията на човешките общества, обитавали Плевенския край през най-дълбока древност. Изложени са експонати, показващи материалната и духовна култура от старокаменната, новокаменната и каменно-медната епохи.
Най-ранните следи от човешко присъствие в Плевенския регион са засвидетелствани от края на средния палеолит (50 – 45 хил. пр. Хр.). Забележителен експонат от тази епоха е колекция от листовидни върхове за копия, открити в работилница за изработване на кремъчни сечива край с. Муселиево.
Новокаменната епоха (неолит) VII – V хил. пр. Хр. е представена с материали, които илюстрират характерните белези в производството на керамика в региона.
Свидетелство за развитието на Плевенския край през каменно-медната епоха (халколит) (V – IV хил. пр. Хр) са керамичните съдове, украсени с врязани и рисувани с графит орнаменти. Експонирани са и най-използваните сечива от различен материал: камък, кремък, кост, рог и мед.
Основен акцент е поставен на находките от халколитното селище в местността Редутите, разкрито до с. Телиш – един от значимите и цялостно проучени праисторически обекта в областта.
Експонираното оригинално жилище дава информация както за техниката на изграждане, така и за интериора на един праисторически дом.
Материална изява за духовните представи на праисторическия човек от Телиш е изключително разнообразната колекция от антропоморфна и зооморфна пластика от глина и кост, керамични модели на мебели, жилища и пещи. Много от съдовете, култовите предмети и статуетки имат висока художествена стойност и разкриват естетическите виждания на древното население.

Античност

Eкспонирани са паметници, разкрити в римския град Улпия Ескус край с. Гиген, в късноримската и ранновизантийска крепост Сторгозия край Плевен: архитектурни детайли, многоцветни подови мозайки, скулптура и бронзови пластики на божества от гръко-римския пантеон, предмети на бита, златни украшения.
В продължение на близо две хилядолетия историята на тази част от Балканския полуостров е свързана с траките. Многобройният и загадъчен етнос, намерил подходяща среда тук, създава култура, която предизвиква възхищение и интерес. Една от големите загадки на древна Тракия е прочутото „Вълчитрънско съкровище”. Датира се в периода ХVІ – ХІІІ в. пр. Хр.
От периода на ранножелязната епоха (ХІІ – ХІ в. пр. Хр.) е намерената на о. Персина (при Белене) златна купа с букели.
От историческите извори черпим сведения за племената, населявали територията на днешна Плевенска област – ранните обединения на мизи и гети, а по-късно – трибалите при Ескус, кробизите при Сторгозия и димензиите при Димум. Лингвистичните проучвания доказват тракийският произход на названията на трите реки – Ескус (Искър), Утус (Вит) и Асемус (Осъм), както и населените места Сторгозия (дн. гр. Плевен), Димум (гр. Белене) и Гиридава (с. Пелишат).
В началото на І-ви век, територията на дн. Плевенска област влиза в пределите на Римската империя като провинция Мизия. Това става факт, благодарение на продължителни военни кампании, завършили по времето на император Тиберий (14 – 37).
Периодът ІІ-ри – средата на ІІІ-ти век (времето на династиите Антонини и Севери), бележи връх на икономиката, строителството и културата в провинция Долна Мизия. По това време в Колония Улпия Ескус – един от най-големите и значими антични градове на Долен Дунав, развитие получават монументалната гражданска и религиозна архитектура.
В началото на ІV-ти век, при управлението на император Константин І Велики (306 – 337) Колония Улпия Ескус преживява втори разцвет. Тогава на р. Дунав е построен каменен мост, открит от самия Император на 5 юли 328 г.
Създадената още в средата на І-ви век римска пътна станция Сторгозия (на територията на днешния град Плевен), наследява името на тракийското селище.
През късноантичния и ранновизантийски период (ІV – VІ в.), благодарение на своето местоположение (вече в “Кайлъка” – в местността „Градището”) и променените политически и военни условия, Сторгозия прераства в силно укрепено селище.

Българско средновековие

Експонирани са материали от Първата и Втората българска държава, сред които елегантни съдове и накити от Никополското съкровище (XIV – XV в.); оригинална порта от Никополската крепост; сребърни и медни гривни, обеци и пръстени от некропол край гр. Плевен (XII – XIV в.); оръжия, керамика и предмети от кост.
Още с образуването и фактическото признаване на Дунавска България през 680 – 681 г., територията на днешна Плевенска област влиза изцяло в нейните предели. По времето на Първата българска държава тук живеят заедно представители и на двата етноса – българи и славяни.
Ролята на града Плевен нараства през Късното Средновековие (ХІІ – ХІV в.). С маджарското нахлуване през 1266 г. е свързана грамотата на крал Стефан V от 1270 г., когато за пръв път официално в документ се споменава името на града – Плеун („castrum Pleun bulgarorum”).
Своят разцвет Никопол достига по време на Втората българска държава. През ХІІІ – ХІV век, града се превръща във важен военно-административен и търговски център. Тези дадености на града и неговото стратегическо местоположение, налагат цар Йоан-Шишман (1371 – 1395), притиснат от османската инвазия след падането на столицата Търново през 1393 г., да избере Никопол за своя последна резиденция.
На 25 септември 1396 г., в околностите на града се разиграва прочутата Никополска битка, станала повратен момент за по-нататъшното развитие на Европейския югоизток. С тези трагични времена е свързано т.нар. „Никополско съкровище”. Съкровището е принадлежало на видния аристократичен род Балина.